Външните действия на местните власти се разработват и регулират въз основа на компетенциите, които им се предоставят от националните закони. Макар че местните власти понякога са склонни да пренебрегват тези правила, те трябва да са наясно с последиците от техните действия и да имат предвид обстоятелствата в чужбина, които трябва да се третират с изключителна предпазливост.

През последните няколко години имахме склонност да мислим за нарастващата европейска фрагментация, изразяваща се в дълбоко икономическо разделение, Брекзит и десен популизъм. Каталунската криза обаче показа, че в Европа има още една фрагментационна сила, с която да внимава и това е тенденцията, която Ишан Тарор подчертава във „Вашингтон пост“: „нетърпеливият регионализъм на повечето големи части на Европа. “

Вярно е, че прехвърлянето на повече правомощия на местните власти в съответствие с принципа на субсидиарност на ЕС има неоспорими ползи и със сигурност може да помогне за преодоляване на широкия гняв и чувство на неудовлетвореност, които много избиратели изпитват спрямо националните правителства и ЕС.  Но също така е неоспоримо, че това отприщи цяла вълна от последици.
Прочетете пълната публикация на: Sofiapress.com