Последните два месеца в НХГ бяха показани около 90 т.н. автохрома – големи цветни отпечатъка от стъклените плаки, заснети през 1911 – 1913 г. от екипи, оборудвани от французкия банкер, меценат и хуманист Албер Кан.
Той изпраща своите фотографи и оператори буквално по целия свят, снабдени с тази най-авангардна за времето си първа фототехнология за запечатване на цветни изображения. Немалка част от снимките са и от Балканите, в частност от България - Македония и Мизия. БиБиСи има забележителен филм за Албер Кан с невъобразимо интересни заснети движещи се кадри от онова време.
От общо 72 000 автохрома, съхранявани в музея на Кан край Париж досега са дигитализирани едва около 1400. От тях Иво Хаджимишев е подбрал показаните от май в София изображения.
Прося снизхождение за калпавото качество на направените в самата зала, от стените “репродукции” – от ръка и с неприятно осветление в гръб, със сума ти рефлекси. Все пак се надявам, че този малък албум дава представа за една за мен много 1вълнуваща среща с отишлия си с поколението на нашите баби и дядовци (и бащи!) свят…
(Общият брой е 12 – отварят се чрез Read More)
И още една забележка: да ме прощава покойният Кан, но съм убеден, че тримата сърби от Призрен са толкова сърби колкото дядо ми и баща ми от Дебър… Представям си какво са разправяли на френския фотографин през май 1913 г. сръбско-френските му преводачи и как лесно тримата непогрешимо разпознаваеми нашенци са станали на прави сърби…
Мелник, 1913
Мелник, 1913
Мелник, 1913 г.
Мелник 1913, четник и войници
Три македонки, 1913
с. Манджолово, Мелнишко, 1913
Мелник, 1913
Владая край София, 1918
Призрен, Косово, 1913 - госпожица Любица в турски одежди
Призрен, 1913
Призрен, май 1913 - Трима сърби (?!?!)
Мостар, 1911
