В съвременната история има много примери за солидаризиране с изпаднали в беда народи чрез идентифицирането с тях. Президентът Кенеди постига с няколко думи огромния ефект на преодоляването на предрасъдъците спрямо довчерашния германски враг, изпаднал в съветска блокада, когато заявява в Западен Берлин на немски „Аз съм берлинчанин". Можем ли да кажем същото за себе си днес? Може ли да ни се откъсне от сърцето „ ние също сме сирийци"? В помощ на колебаещите си искам да дам няколко опорни точки. Освен с думата „война", която за щастие не ни сближава, напълно можем да се родеем със сирийците чрез думата „емигранти". За момента ги водим „по точки", т.е. по брой емигранти на запад. На Запад мнозина гледат на нас като на нежеланите сирийци, озовали се на запад ...