Над 4 месеца изминаха от началото на бунта в парка Гези. Вярно, междувременно той поутихна, но това не означава, че надеждата за промяна е мъртва. Турците вече са други: сплотява ги един дух, който се роди именно в Гези. "Всичко си е по старому" - така ще си помисли онзи, който в тези дни включи радиото или телевизията в Турция, за да чуе новините: в Анкара изсичат хиляди дървета, за да се проправи път за нова автомагистрала, а министър-председателят Ердоган иска да разположи навсякъде видеокамери с цел да се предотвратят евентуални нови антиправителствени протести. Дали надеждите за промяна, които преди три-четири месеца се усещаха навсякъде в Турция, не се оказаха напразни? Турците, които срещаме в един истанбулски парк, енергично клатят глава в знак на несъгласие: "Гези остава тема номер едно. Все още се усеща предишната възбуда. Не, Гези не е отминала работа, тъкмо напротив: чак сега нещата започват истински! Гези продължава!". Капка по капка Казано другояче: налице е една нова обществена чувствителност, която обнадеждава мнозина турци. Промяната рядко се долавя в централните вечерни новини, но тя все пак е навсякъде - вижда се например в кърваво-червените улични стълби. Миналия месец един истанбулски пенсионер ги беше боядисал в цветовете на дъгата, защото вечното сиво го дразнело