Ирландия: Съобщението за последната мисия на ЕС, ЕЦБ и МВФ в страната обявява, че Ирландия към момента изпълнява (и преизпълнява) всички заложени цели в графика, включително намаление на бюджетния дефицит, реструктуриране на банковия сектор, структурни реформи, насочени към освобождаване на конкуренцията и пазара на труда. Страната върви към излизане от кризата и постигане на икономически растеж.
Гърция: В прегледа на споразумението се отбелязва, че изпълнението значително се забавя в последните тримесечия заради политически, административни и други пречки. Много мерки не са изпълнени, изпълнени са само частично или със закъснения. Бюджетният дефицит отново се е оказал по-висок от заложения, структурните реформи закъсняват, а икономиката продължава да потъва.
Както се казва, каквото си направиш сам, никой друг не може да ти го причини.
Обаче, и ЕС има голяма роля в лошите стимули. Ирландия, която изпълнява целите на споразумението, не получава нищо (например, по-ниските лихви по спасителния пакет за Ирландия се блокират от Франция, която иска да накара Ирландия да вдигне данъците си). Гърция, която не си изпълнява целите, бива възнаграждавана с по-ниски лихви, по-дълги срокове, ново финансиране, изключения от правилата на ЕЦБ и т.н.
В ЕС е така – който мрънка, получава. Как да не бъдеш скептичен когато същите хора искат да създадат нов 700-милиарден спасителен фонд? Как се гарантира, че парите няма да изтекат като вода в пясък към други мрънкащи страни (тип Гърция) без шансове за връщане?