Доказателствата показват, че е трудно да се направят обобщения за целия епизод на разпространение на ядрени оръжия в Пакистан, тъй като в трите разглеждани случая са включени различни мотиви, обстоятелства и участници. Дори отделните етапи на всеки отделен случай изискват отделно третиране – например Иран и Северна Корея правят ядрени сделки с мрежата на AQ Khan на два отделни етапа, като между тях има разлика, пише Кварц.

Иранската дилема

Например, обстоятелствата, при които Пакистан помогна на Иран през 1987 г., бяха значително различни от ядреното сътрудничество на Ирак с Иран през 1993-94 година.

В първата фаза двусмислените отношенияна с Иран, бяха в съответствие с инструкциите, които получиха от майора на пакистанската армия Зия и неговата колегия, а генерал Аслам Бег най-вероятно беше напълно информиран. Бег определено защити Хан (ръководител на международна операция по разпространение на ядрени технологии на черния пазар) по време на управлението на пакистанстака армия от Зиа. След възхода на Бег като началник на армията през август 1988 г., политиката по отношение на ядреното сътрудничество с Иран беше рационализирана. Бег бе на мнение, че глобалното разпространение на ядрени оръжия може да доведе до многополюсен свят, който да отговаря на интересите на Пакистан по-добре от биполярен или еднополюсен свят, доминиран от Съединените щати.

Във втория етап на ядрените връзки на Пакистан с Иран (1993-94 г.), както политическата ситуация, така и контекста на регионалната сигурност се промениха значително.
Прочетете целия текст на: Sofiapress.com