Ставам, както обикновено, рано. Прекарал съм вечерта в компанията на хора, които обичам, и си мисля за някакви много прости и много лични неща. Правя си кафето и по навик включвам телевизора, за да видя кои ще бъдат политическите герои на сутрешните блокове. Но понеже си мисля и за това, колко рядко си мисля за лични неща, решавам, че тази сутрин няма да ги гледам онези. Пия си кафето и постепенно ме обхващат угризения. Следобед ще участвам в някакво телевизионно предаване, трябва да знам какво се е случило. Какво толкова може да се случи – възразявам си сам. Традиционните простотии – вота за недоверие, който не е вот за недоверие, изборите, които няма да бъдат избори, европейският доклад за реда и сигурността, който Едните ще изкарат положителен, а Другите –...