Настана страшно време! Джендърите тръгнаха по градове и села и вече съвсем не подбираха. Пропищя мало и голямо, и се изпозаписа в доброволната наборна армия, само и само да не попадне най-скъпото му в лапите на някой джендър. Но джендърът беше хитър и се беше записал доброволец преди тях.

Остана само едно спасение. Отлъчване и водосвет. Или по-скоро водосвет и отлъчване. Независимо от последователността, молеше се, ръсеше се вода, отлъчваше се и като че ли джендърът се уплаши. Предпазливо в началото, после по-смело, всички завъздишаха с облекчение и се върнаха по къщята.

Но, о, ужас! Джендърът се беше скрил като някой верблюд под юргана и ги очакваше с многозначителна усмивка. Посягаше и ги лишаваше безпардонно от най-скъпото им – от предразсъдъците за социалните роли на пола.

Трябва ли България да ратифицира Истанбулската конвенция?

Трябва ли България да ратифицира Истанбулската конвенция? Да Не гласувайте

И беше така, докато не се ратифицира пустата Истанбулска конвенция, та да почнат людете да се лишават от въпросните си предразсъдъци не насилствено, а по цивилизован и правно уреден начин. С което намаля и броят на битите жени. Защото мнозина преди това смятаха, че е редно жената да се побийва и го правеха редовно, докато не ги стресна джендъра.

Амин!

...

Текстът е от фейсбук профила на Даниел Смилов.