Обратно, деспотизмът е екстремна форма на управление, концентрираща произволна сила, която може да обхване всяко царство на живота. С конституционните и правни бариери, гражданите на либералните общества могат да вярват, че деспотизмът е проявление на по-малко щастливите народи.
Ако законовите бариери понякога не успяват да ни предпазят от миниатюрни деспоти, тогава политическият деспотизъм не е толкова отдалечен, колкото мнозина мислят. Монтескьо, френският философ от 18-ти век, който въведе думата „деспотизъм“ в нашия политически речник, няма да бъде изненадан от разминаването между предполагаемата свобода на нашето общество и опита, който мнозина имат като жертви на безотговорна власт.
В „Духът на законите“ (1748) той показва, че деспотизмът е постоянна опасност и постоянна заплаха за човека, който процъфтява навсякъде и винаги. Дори тези, които имат щастието да живеят извън границите на деспотично правителство, все още могат да бъдат жертва на деспотични практики. В отговор Монтескьо учи, че разкриването на деспотизма трябва да остане централно начинание в социалния и политическия живот, пише Вики Съливън, професор по политология в Университета Туфс в Масачузетс.
.
Доколкото се помни днес, Монтескьо се смята за вдъхновител на теорията за разделението на властите, за конституционните бариери пред деспотизма, които парадоксално могат да ни дадат свобода.
Разсъжденията върху неговите писания разкриват, че деспотизмът е много по-широко разпространено и непримиримо явление, отколкото хората, в така наречените свободни общества, са склонни да вярват. В духа на законите той показва, че деспотизмът е в самата същност на европейския начин на мислене.
Прочетете целия текст на: Sofiapress. com