/Поглед.инфо/ Сборникът разкази „Под манастирската лоза” на Елин Пелин е забележителна книга. Емилиян Станев я нарича: „най-хубавата българска книга”. Над тази си скромна по обем творба Елин Пелин работи двадесет и пет години – от 1909 до 1936 г. Естествено е за такъв дълъг период разказите от цикъла да са с различна стойност. А между единадесетте разказа поради фейлетонното си звучене и несериозната си тема най-маловажен изглежда „Светите застъпници” (1909).