Тя е сама. Съпругът й е починал, а трите й дъщери са заминали за Америка. Всеки неин ден е същият като предишния. Тя преживява в пустото село, в което преживяват още десетина старци. Всяка нощ й се причуват стъпките на крадеца в празната й къща, а всеки ден стъпките на дъщерите й, които се прибират от страната на неограничените възможности. Тя не пропуска да избърше прахта в стаите на децата си, защото е сигурна, че някой ден те ще се върнат в празното село. Така, както са сигурни и другите старци останали сами, накрая на света. Тя прекарва часове в мисли за момичетата си и за това, което ще им разкаже, когато се приберат. Тя вярва и чака с надежда, че няма да умре сама, че ще целуне децата си, преди да затвори очи завинаги. И ето, че един ден получава най-добрата новина. Малката й дъщеря се прибира! Оказва се обаче, че това не е същото дете, което тя е изпратила в чужбина. Малкото й момиченце е зависимо от алкохол и наркотици. Първите дни тя дава всичките си пари на дъщеря си, а...