/Поглед.инфо/ Тая година се навършват 140 години от рождението на Ана Маймункова. Ако изобщо се отбележи, ще е гузно и от немай-къде - в читалището на с. Воден, което все още носи нейното име; в пенсионерски клуб полуофициално в Хасково, където управляващите родове току-виж си спомнили за една от най-достойните дъщери на града си. Е, комунистка е, но и техни предци са такива, а баща й е третият кмет след Освобождението, когато понатрупал богатство. Българската публика сигурно няма да обърне внимание на тая годишнина с типичната инфантилна втренченост в "съвременността". Така се създават и удобствата за злоупотреба с историята - зловещо сантиментално като в американски колежански трилър с щастлив край за добрите.