Атмосферата на този престъпен град се е просмукала във всяка една от разнебитените плочки, изтекла е през пукнатините на фасадите, скрила се е в потайните квартали – новите бетонирани организми и старите порести панели на соца. Всъщност животът в София все повече прилича на ретро разходка на капитало-социалистически реализъм в света на ограничените възможности и неограничените желания. Чудесен сюжет за банален роден криминален сериал. Милион и половина са страшно много хора, а колкото повече хора има, анонимността на отделния човек е застрашена само от възможността за публична и насилствена смърт. Един от възрастните ми съседи почина, а аз дори не успях да видя трупа му, нито ковчега, който угрижените му роднини тежко да смъкват по стълбите, нито чуждо страдание, мъка и оплакване. Тези неща не се случват в големия град, а така ми се искаше воайорски да надникна… В големия град всички се уплашиха за живота на децата си, защото млада жена беше убита в Борисовата градина. Всички...