Баща ми търгуваше с пощенски марки – или поне двамата с майка ми си мислехме така. От нея знаех, че дядо ми по бащина линия имал дрогерия. Дрогерия на колела. И че по цял ден обикалял Берлин с количката си. – Един ден го намерили проснат върху количката – ми каза тя веднъж, – убит не от „кафявите ризи“, а от домашната ракия. После доуточни: – А пък моите родители имаха магазин за мебели, по-късно дори два. Не видяхме от тях