В България обичаме да си играем на страх. Подхвърляме го, той експлодира, разтърсва нервите ни, а след това изчезва - с него и здравият разум. До следващия опит. Някой пуска димка, настава хаос, люти на очите, боли, крещим и пада мрак от бездънни коментари и аргументи. И пак не разбрали, и пак непрочели, но наплашени до злоба скелети прехвърлят слюнка от студио в студио. Ние гледаме, докато ни плашат, и търкаме билети. Истанбулската конвенция, как да се преподава комунизъм (социализъм) в училищ