Аз поставих взрива пред входа на централата на РЗС. И после по най-бързия начин се изнесох към ДСБ – Илинден. Гръмнах и там. И не съжалявам – рискът си заслужаваше. Събудих не само центъра на София. Извадих от леглата елитните полицаи и цялата власт. И опозицията. И новинарите. Вдигнах на крак и тайните ченгета. Държавата се раздвижи в тежката жега с крякане и вопли до небесата. Настаних се в прохладата на моето скривалище, пуснах си телевизора, сипах си едно питие, дръпнах от любимата цигара и… дойде мигът на насладата. Обичам паниката, която умея да създавам. Обичам хората в стрес – разголени, агресивни, уязвими. Обичам хаоса, който захранва желанието на промитите мозъци да развихрят фантазията си, за да съчиняват удобни версии за необяснимите неща. Дойде време да се смея с глас, да се кикотя до насита. Спецченгетата знаели кой е поставил бомбите… Само дето нямали доказателства. А разгневени политици сипят закани, искат обяснения, поставят ултиматуми. Страхът ги притиска....