Обикновено ми пишат майки. Много рядко се случва някой баща да разкрие душата си и да сподели тревогите си. Мъжете сякаш по-трудно изказват притесненията си, предпочитат да ги преглътнат, да потърсят друг отдушник. Но този път ми писа баща и разказа как се чувства. Как му липсва вниманието на съпругата му. Усещането, че е нейният номер едно. Каза, че има нужда някой да го забелязва отново. Точно това му бяха думите - че се чувства незабележим, все едно е само "касичка" и "шофьор", иначе не съществува. И колко ужасно го измъчва това. Специално за него и за другите татковци, които…