Автор: Кремена Дюлгерова Баща ми си отива на 89... На легло е от седмица. Гасне от сърдечна и дихателна недостатъчност. Плаче, че го болят гърба и ребрата, а аз го моля да се държи като мъж. Иска да го вдигнем с мъжа ми, но него вече го изпратих да си направи 15-тината хиляди крачки. Заради преживения инфаркт и стенда в сърцето тия крачки са много важни, по-важни от гърба на баща ми. Напомням на татко за болките на голямата ми сестра, предала се преди по-малко от две години на оная болест, дето толкова много се плашим от нея, че гледаме…