/КРОСС/ Oнзи ден Световната банка се похвали, че още през тази година крайната бедност в света ще падне под 10 на сто от населението. Това се представя като велик успех на политиката на СБ и лично на нейния президент, лекаря общественик Джим Йон Ким. Но д-р Ким е там само от две години и половина. Преди него, а и след това политиката на СБ по традиция е неолиберална - минимум държава, тотална приватизация и пълно отваряне на националния пазар за чуждите компании. Само че успех във войната с бедността постигат предимно държави, които правят точно обратното. Огромната заслуга за намаляването на бедността е на страните от Източна Азия и Тихия океан. Там крайната бедност е намаляла от 60,8% през 1990 г. до 4,1% според прогнозата за 2015 г. И главната заслуга е на Китай, който е глух за неолибералните препоръки - около 50% от икономиката е в държавни ръце, а самата държава си служи с откровен дирижизъм, протекционизъм и меркантилизъм - основните принципи на капитализма през ХIХ век. Те са напълно отречени от модерните, които ръководеха СБ до 2012 година. Развитието било невъзможно без независима централна банка и валутен борд? Глупости. До преди броени месеци китайският юан изобщо не беше конвертируема валута. Другият сериозен успех принадлежи на Латинска Америка - от 17,7% крайна бедност през 1990 г. до 5,6% днес