Пред служебния вход на театъра в Ловеч са насядали неколцина мъже и жени. Крепят пластмасови чашки с кафе, докато разговарят.- Как е настроението? - питам.- Настроение? След дни излизаме в почивка, пък наесен пак ще се борим за оцеляване. Най-добре да кръстим театъра на бабата на Симеон Дянков. Може пък тогава внукът й да отпусне ...