Нека първо предупредя! Това, което пиша, е продукт само на съвестта ми и на настоящите ми представи за света. Не на съобразяване. Не се съобразявам с никакви политически коректности, с никакви конюнктури и никакви лоялности към някакви идеологии или политически концепции. Целият свят е потресен от убийствата в Норвегия. Аз също. Страх ме е от едно. Че нашият потрес е доста слабичък и анемичен. Като потреса, който изпитва всяко животно, гледано за месо – при заколението на другите гледани за месо животни. Телетата гледат смъртта на други телета, слушат жалните им вопли и само тихо потръпват. Те са свикнали. Честата гледка на смърт ги е приучила да не обръщат много много внимание. Така животът е някак поносим. Когато не обръщаме особено внимание на смъртта на събратята си. Както се казва – животът продължава! Масовият консуматор от седеммилиардния свят на мигащите непрестанно телевизори е теле, гледано за месо. Той упорито не обръща внимание на писъците на своите събратя, на...