Автор: Бени Хюбнер У дома сме, почиваме си, ей така - спокойното бездействие на рутинна преднощ. Разпускаме след натоварения ден, опитвайки се да преборим стреса или както там му се казва онова нещо, което те кара да гледаш свирепо. Та... почиваме. Почти традиционно-стандартно, както са го правели поколения преди нас, ако изключим компютрите.  Аз цъкам на единия, милото на другия, а детето (за кратко наричано от мен "тя") се прави, че спи, докато линква, лайква, тагва и шерва във фейса и инста. - Що не спиш? - пиша й аз. - spa - отговаря ми тя. - а... не ща…