Един блог е добър и силен, когато алармира за проблеми, независимо дали го прави конструктивно или заядливо, директно или завоалирано. Така, както животът е красив, когато се живее за момента, без задръжки или носталгия. Липсата на текстове тук напоследък е неволна, но не случайна. Тя е сляпо огледало на безизходцата и безалтернативността. Липсата на текстове е абдикиране пред всеобхватната гротеска и, ако трябва да бъда по-жесток към себе си, проблемите и невъзможните избори. Може би така е по-добре за блога - да бъде красив, но слаб. Свиквай. Свиквал си с къде-къде по-лоши неща.