Двама евродепутати
Тъй че никога не бих си позволил да задам този въпрос, но се виждам принуден да го направя заради изявата на един български политик и евродепутат, който, без изобщо да се притеснява, си позволява да говори за и от името на „нормалните българи“ и да обяснява какво харесват и какво не харесват те. Въпросният депутат е известен с това, че влезе в Европейския парламент като част от отдавна несъществуващата коалиция „България без цензура“, финансирана обилно, по думите на прокуратурата, от източвана и впоследствие фалирана банка. Сега на тукашна почва вече е част от друга (патриотична) коалиция, която пък е част от управляващото мнозинство и от правителството. Освен това депутатът е известен с гневните си изказвания по „циганските“ въпроси и с радикалните си предложения за тяхното решаване. А напоследък - и с подкрепата си за даване на повече простор за ски спорта в Пирин, изразена неотдавна с личното му присъствие в първата редица на съответното (контра)шествие в София.
Повод за въпросната му изява стана посещението на германска евродепутатка, която подкрепя запазването на повече простор за дивата природа. Тази евродепутатка се прочу напоследък с това, че при изслушването на българския премиер в парламента в Страсбург го попита какво мисли за протестите в защита на природата в Пирин. После в София се включи в поредния такъв протест и изрази позицията си пред участниците в него. Което, впрочем, е не само нейно право като свободен гражданин в една (както се твърди) свободна страна от ЕС, но и част от служебните ѝ задължения - доколкото защитата на Пирин е проблем и на европейското право, чието спазване Европейският парламент (и всеки негов член, при това на цялата територия на Съюза) е призван да следи.
Така евродепутатката си навлече гнева на българския си колега, чиято писмена позиция по въпроса започва така: „Отново изразявам подкрепата си за министър Нено Димов - министър на околната среда и водите. Включването на крайно леви зелени екстремисти, подкрепящи ислямското нашествие в Европа, срещу него го прави по-симпатичен на нормалните българи“. Тук няма да обсъждам качествата на министъра, нито ще се впускам в правните и екологически аспекти на темата за Пирин. Само ще отбележа, без да споделям винаги и за всичко аргументите на зелените, че често защитата на околната среда явно е последна грижа на министъра на околната среда. Но сега темата ни е друга.
Кое е "нормално"?
Логиката на цитираното изречение недвусмислено сочи, че щом си позволява да говори от тяхно име, евродепутатът причислява и себе си (освен министъра) към „нормалните българи“. А щом той е „нормален българин“, от стила, езика и съдържанието на писмото му могат да се направят изводи за каква „нормалност“ става дума.
Първо, когато спориш за нещо, очевидно е „нормално“ най-напред да разбъркаш съществото на спора с други теми и неусетно да го подмениш - примерно заместваш Пирин с бежанците, нелегалните имигранти и т.нар. „ислямско нашествие“. После елиминираш аргументите на опонента си и се опитваш да го унижиш и компрометираш, като го атакуваш на лична основа и му пришиваш някой и друг гръмко звучащ етикет. В случая: „крайнолеви зелени екстремисти", „крайнолява групировка", „десоциализирани анархисти“, „революционери без кауза". Освен това „нормалният българин“ задължително трябва да повтаря (от доказателства няма нужда, а могат и да се измислят!), че несъгласните с него са „платени“ („протестиращи на грантова издръжка“ с „нечистоплътна мотивация“). За разлика от него самия, който е напълно чистоплътно мотивиран (но очевидно е забравил с чии пари е влязъл в парламента, както и че заплатата му се плаща и от „ненормалните българи“).
Второ, когато става дума за непознати, чужди и различни от тях (включително за „ненормалните българи“), „нормалните“ забравят какво е човещина и състрадание, стоварват колективно върху тях вината за всички злини и се втурват да ги мразят. За целта си измислят някаква конспиративна страхотия, като например т.нар. „ислямско нашествие“. Някои „нормални“ политици си изкарват хляба изцяло с това занимание.
Трето, „нормалният българин“ очевидно послъгва без да му мигне окото. Колкото по-невероятна, безсрамна и извратена е лъжата, толкова по-добре. Например: казваш за зелен евродепутат от Германия, че „не е известно да е бранил немската природа така пламенно“ (както българската), надявайки се, че никой няма да провери. Това твърдение обаче е като детска игра в сравнение със следващото: „Не е известно тази крайнолява групировка да е отрекла ислямисткия тероризъм. Напротив, наблюдава се странна симбиоза между „екологични“ екстремисти от жълтопаветен тип и ислямски фундаменталисти". От което вероятно трябва да се подразбира, че протестиращите в защита на природата подкрепят тероризма, следователно са виновни за неговите жертви, следователно и те са терористи…
Ясен Бояджиев
Изводите
Ако тръгнем да обобщаваме конкретните параметри на „нормалността“, идентифицирани в написаното от евродепутата, трябва да кажем, че „нормалният българин“ очевидно е доста скаран с фактите, логическото мислене, истината, доброто възпитание, морала, културата.
Да, положително има българи, които в една или друга степен отговарят на тази характеристика. Но е спорно какъв е делът им. Едно обаче е сигурно: ако те определят бъдещето, България не я чака нищо добро.
Накрая - някои вероятно ще попитат защо не казвам нищо за една позиция по същия повод, разпространена от другата патриотична партия в управляващата коалиция (и подписана от вицепремиер в правителството), в която посетилата България евродепутатка не само е наречена „зелена джихадистка", но и се призовава за нейното „експулсиране с камионетка до Капъкуле“. Не казвам нищо за това „произведение" по две причини. Първо, всичко написано по-горе важи с пълна сила и за тази позиция. И второ, в сравнение с нея писмото на евродепутата изглежда едва ли не като джентълменска закачка - толкова отвратително е написаното, че не е удобно да се цитира. Наложи се дори правителството официално да се разграничи. Което е малко странно - как да се разграничиш от себе си?
