/КРОСС/ На 13 февруари отбелязваме 14 години от един от най-трагичните инциденти в историята на българското корабоплаване. 14 години след потъването край Босфора "Хера" продължава да пази своята тайна. Натовареният с въглища кораб отнесе на дъното голяма част от екипажа и тайната защо и по каква причина е потънал толкова бързо в ледения 13 февруари 2004 година. На борда на „Хера" пътуваха 17 българи и двама украинци. 13 от тях са родени край морето варненци, в това число и капитанът Атанас Атанасов. Той, заедно с други 13 български мъже, е сред безследно изчезналите. След потъването на кораба бяха открити телата едва на петима души от екипажа. Началото на края Във фаталния ден по обяд моторният кораб, натоварен с въглища, който плава от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция, е спрян преди Босфора от служба "Управление на трафика", защото е трябвало да изчака в открито море - заради лошото време проливът е бил затворен. За анализатори на трагедията още тогава е било необяснимо защо турската служба, докато държи "Хера" в открито море, пропуска 11 други съда от сутринта до обяд. На 800 метра се намира българският кораб "Вежен". Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че "Хера" се преобръща и вижда кърмата на кораба, издигната над повърхността. След минута, точно в 12:50 ч., "Хера" вече не се забелязва над водата. Скоростта на вятъра е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала