Двайсетгодишният демократичен стаж, който натрупахме в България вече ни подсказва някои правила, по които се движи обществото ни.
Например, колкото и с големи надежди да е дошло дадено правителство на власт, след средата на мандата започва сериозно да се излага. Не е ясно защо, но нещата отвън изглеждат така като че ли правителството губи разсъдък и започва да се занимава с нещо като кризисен пиар или на прост език казано – „спасяване на положението“.
Сегашното правителство е и потвърждение, и опровержение на правилото. Потвърждение е, защото излагацията в момента тече в пълен ход, а опровержение е, защото излагацията му започна много преди средата на мандата и в крайно акутни (демек остри) форми.
Нямам тия дни време да пиша, но не мога да подминавам толкова големи скандали.
Социалното министерство подписа Споразумение за сътрудничество в социалната област с Българската православна църква
Това е нещо изключително скандално едновременно по няколко направления.
Властта облагодетелства едно от вероизповеданията дори без да крие целта на занятието - да пренасочи повече парични потоци към него. И докато има известни основания да превръща някои църковни празници в държавни (член 13, ал. 3 на Конституцията донякъде оправдава това с традицията), тя няма никакви основания да дава на църквата светска власт, нито пък привилегировано пари. Ето целия член 13:
Чл. 13.А сега да цитираме от документа:
(1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
Двете страни изразяват готовностНали четете, че в Конституцията не става дума точно за БПЦ, а за нещо малко по-различно?!
I. Министерството на труда и социалната политика
а) Да съдейства на Българската православна църква – Българска патриаршия при изпълнение на мерки, програми, проекти и инициативи в сферите на сътрудничество по настоящото споразумение;
б) Да предоставя информация за възможностите за финансиране на мерки, програми, проекти и инициативи в социалната сфера;
в) Да включва представители на Българска православна църква – Българска патриаршия в комисии, създадени от Министерството на труда и социалната политика по проблеми, част от сферите на сътрудничество по настоящето споразумение...
На мен ми изглежда с прости думи следното:
– Българската държава ще харчи средства като подпомага БПЦ да кандидатства по проекти;
– Българската държава ще използва БПЦ като „подизпълнител“ по социални проекти, т.е. с пари от бюджета ще се финансира „благотворителната“ дейност на БПЦ; ( по телевизиите излязоха новини за приюти, които ще бъдат поддържани по този начин, странно, никъде не откривам линк към новината в държавотворната ьTV)
– Българската държава на практика споделя управлението на социалните дейности с БПЦ (включва я в комисии);
Какъв ефект очаквам?
Само хубави неща.
Първо, ще им се стъжни на някои категории нуждаещи се, към чийто начин на живот БПЦ има претенции - като например сексуални малцинства, болни от венерически болести, самотни майки, извънбрачни деца, двойки, живеещи без брак и прочее „греховни“ елементи.
Второ, Могилино и подобните истории ще ни се сторят песен в сравнение с това, което ще се твори в поддържаните с държавни пари църковни социални институции, където специфичното социално-медицинско ноу-хау за такива места ще бъде заменено с религиозни ритуали и правила. То и сега не е цвете. Тук-там по някой ще прескача оградите, за да разказва страхотии, но тъй като църквата е „отделена“ от държавата, достъпът на независими контролиращи НПО и журналисти ще бъде силно ограничен. Тука си подчертайте, че имам предвид само тези институции, които ще бъдат на държавна хранилка.
Трето, кризата в БПЦ ще се задълбочи, което допълнително ще вкара хаос в духовния живот на обществото и ще допринесе за развихряне на всякакви анти-религиозни анти-БПЦ и анти-християнски истерии. Вместо БПЦ да бъде откъсната от държавната хранилка и така да започне най-накрая нейното оздравяване, сегашното правителство я набутва още по-дълбоко в ролята на комисионер и държавен храненик...
Кой говореше за устоите, за българщината? Наслаждавайте се на резултатите.
PS. Хич не съм доволен, че непрекъснато трябва да напомням ту тоя, ту оня член на Конституцията.

