Автор: Ина Зарева Малкото ми момиченце се е вкопчило с всички сили в мен, телцето му се тресе, гласът му е прегракнал от плач, но то продължава да крещи: - Не ме оставяй! Не ме оставяй! Не ме оставяй! Вратата се отваря и усмихната жена с майчинска нежност прегръща детето ми, прегръща и мен, казва някакви неща, които ужасеният ми, ридаещ мозък не може да разбере. Аз съм само един емоционален палач на детето си и не искам да чувам, да виждам, да знам. Нищо не искам, освен да не ми се налага да преживя това. Дъщеря ми обаче е…