Те са готови да дадат своя дан на обществото и страната, но, за съжаление, не могат да го направят в България. И го правят в чужбина. Иначе всички тъгуват за родината и са готови да се върнат, но ние, като социална и държавна организация и общество, не сме готови да ги приемем, осигурявайки им достойния за съвременния човек житейски оптимум. Убеден съм, че ако го направим, болшинството млади хора ще се върнат – чувал съм го от многото ми срещи с българи из полетата на Англия, фабриките на Германия, бутиците на Чехия, летището в Чикаго, ресторантите в Испания. Виновни сме всички ние – от земеделеца и работника, до министър-председателя и президента. Ние изгонихме младите с нашата пасивност и ненаситна политическа злоба, непримиримост, ярост. Често цитирам Чърчил, че гледайки в миналото, погубваме бъдещето.