/Поглед.инфо/ Леко се отърва другарят Жаблянов. При едни предходници на Гангстери-за-Епохално-Разграбване-на-Богатствата за правото свободно да изразиш мнението си от трибуната на това Народно събрание, да забодеш гневен пръст в гнойните язви на управляващия синклит се плащаше доста по-висока цена. Колкото и да не им се иска на реаниматорите и реставраторите на най-мрачните години на диктатура в България, павираните улички около парламента пазят спомена за последните стъпки на достойни народни представители като Петко Д. Петков, Харалампи Стоянов, Тодор Страшимиров. Попили са в порите си кръвта им. И кънтят все още от зловещия грохот на подкованите ботуши на техните закриляни от правителство и монарх убийци. В стените на околните кооперации се блъска ехото от злокобните изстрели. Дошли да затворят устата на свободомислието, на прогреса, са разстрелят мечтата за народовластие.