Анализатори твърдят, че най-големият страх на испанците е да не последват съдбата на Португалия, опасявайки се от общия предизборен сценарий – управляват социалистите, предсрочен вот, социолозите дават преднина на опозицията, а ЕЦБ и МВФ дебнат пред портата. Без да се подценява това опасение, по-сериозният проблем е недоверието на хората към политиците, без значение от партийната им принадлежност, фактът, че много хора се отказват да гласуват и неспирните протести срещу безработицата, която и правителство, съставено от най-добрите икономисти, не може да ликвидира с магическа пръчка.
Затова за тях не е от първостепенна важност дали Испания ще стане четвъртата страна, поискала спасителен заем, а че правителството на премиера Хосе Сапатеро месеци наред убеждаваше гражданите, че всичко е наред. Но когато рейтинговите агенции поставиха страната под наблюдение, на всеки стана ясно, че икономическата политика на кабинета не дава резултат. Сапатеро трябваше да предвиди, че протестите срещу политиката му няма да спрат, а опозицията ще трупа все по-голяма популярност. Може би причината да изтегли по-рано предсрочните избори е именно да ограничи размера на вероятното поражение на партията му. Но с този ход той признава и неспособността да се справи с кризата въпреки уверенията, че Испания няма да последва Гърция.