Автор: Ина Зарева Бяло е вързопчето, което ми подават в родилното. Бели са думите на майка ми. Бели са момините сълзи в треперещите ръце на баща ми. Бели са брашнените ръце на баба. Бели са тебеширените пръстчета, които пишат „мама“. Бели са Снежанка и Коледа. Бели са първите паднали зъбчета. Пуканките, сладоледът и млякото. Бели са трошичките и гълъбите по перваза. Бяла е надеждата. И вярата е бяла. И прошката е бяла. Бяла е булката. И радостта ѝ е бяла. Бяло е спокойствието. И самотата. И покоят е бял. Бялото е пухкаво като козина на котарак, пъргаво като заек и…