Автор: Христо Стоянов Думата „кошница“ е в минало романтично време. Думата „мечта“ е в бъдеще неосъществимо време. Защото осъществената мечта вече не е мечта. От мечта тя се превръща в желание. В осъществено желание. А осъщественото желание е първия признак на това, че детството вече не съществува. Единственото, което остава от детството, са реализираните кошмари от сънищата. Които не могат да влязат в една кошница, защото тя е останала в онова минало романтично време. В онова време, в което циганката не е ромка и си позволява, вместо да открадне, или да изпроси, да плете кошници от върбови клонки. Но ето,…