Казах си тази сутрин: Ако писателят е ананкастен, той никога не ще напише каквото и да било – честно и ясно. Може да напише някои отвлечени и неопределени неща... Но първо да обясня какво означава „ананкастен”. Това е термин от психиатрията и означава крайна скрупульозност, склонност към прекалено обмисляне на всяко събитие или собствено действие от всичките му възможни страни и последваща от това крайна нерешителност. Ананкастният обмисля с часове дори ходенето до тоалетната. Или написването на един текст. И така. Писателят не трябва да е ананкастен. Напротив – струва ми се – колкото по-импулсивен е, толкова повече дълбоки и истински неща ще изхвърчат изпод перото или клавиатурата на лаптопа му. Ако Паисий Хилендарски беше ананкастен, той досега щеше да обмисля и да се колебае дали да използва тези ужасно груби думи в началото на "История славянобългарска". О, неразумни юроде наистина звучи прекалено стряскащо и политически некоректно. И ако Паисий беше ананкастен, той би се...