/Поглед.инфо/ Последните дни отново стана актуално говоренето за ново райониране на България. Зад бляскавата фасада на „обществено обсъждане“ се натрапват в скрита форма идеи как да се усвоят „едни пари“, които в перспектива ще дойдат от фондовете на ЕС и българското национално съфинансиране. Те могат да се „добарат“ или „пребарат“ само ако се спази едно елементарно чиновническо изискване – районите да имат не по-малко от 800 000 население. Това брюкселско изискване няма нищо общо с регионалната политика и с научните основи на райониране на територии. То се родее с алогизма на изискванията за „щастието на кокошките“ и „правотата на краставиците“.