/КРОСС/По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право "ера на мъченичествата", трима християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд при съдията Нумерий Максим в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия. Съдията запитал най-стария от тях - Тарах. - Как ти е името? - Аз съм християнин - отговорил той. - Аз не те питам за твоята нечестива вяра - възразил гневно съдията. - Кажи ми името си! - Аз съм християнин - повторил Тарах. - Бийте го по устата за тоя отговор - заповядал съдията на своите слуги. Заповедта била изпълнена веднага. - Аз съм християнин - потретил Тарах, удрян непрекъснато по устата. - Това име за мене е по-скъпо и по-славно от името, което са ми дали моите родители. Но ако ти е нужно да знаеш и това, чуй: Аз се наричам Тарах. - От какъв род си? - От римски и воински. Роден съм в Клавдиопол. Като станах християнин, напуснах службата си. - Слушай - казал му съдията. - Пощади старостта си и изпълни царската повеля. Вкуси от жертвоприношението и се поклони на боговете, на които се покланят и самите наши царе. - Те се заблуждават, лукаво прелъстени от демоните - възразил Тарах. Съдията заповядал да го бият пак жестоко за тоя отговор. След това започнал да го убеждава да извърши езически обред. - Аз служа на Единия Бог и на Него принасям жертва не в кръв, а в чисто сърце - казал, окървавен от ударите Тарах. - Жал ми е за твоята старост - заговорил меко съдията