/Поглед.инфо/ Ще започна с един известен исторически факт: едва ли има друга война в света като Руско-турската от 1877-1878 г., която народът, засегнат пряко от нейния ход – българският народ, да я нарича Освободителна. Както и едва ли е известен друг случай, при който идващите войски – руските, да се възприемат като свои, да се натоварват със значенията на брат, на близък, на родственик. И този културно-исторически факт се съхранява през времето като свещен завет, получавайки завършен вид в класически стихове и разкази, в крупни творби на изкуството, в устни истории, митове и легенди. Споменът се материализира в паметници, паметни плочи, братски могили, превръща се в имена на селища, улици и булеварди.