Тогава все още името ми значеше нещо и мои писма и инициативи се свързваха като съгласувани с президента Желев. (Подозирам, че е изиграло роля! Но може и да не е така. Ралица Василева може и да помни нещо.) След известно време получих отговор в смисъл, че те нарочно го правели, за да не се свързвала България с войната и неразбориите в Югославия. Но след известно време започнаха да ни изписват. Сега не зная как е. Julian Popov отбелязва, че ни пропускат дори в прогнозите на времето. Ами пишете. Забележите ли нещо такова, намерете начин и възразявайте. Подобна е историята с Музея на Холокоста в Ню Йорк. Напълно ни бяха елеминарили, писах, писах, объркаха - 11,000 спасени, 50,000 убити... Накрая предадох делото на Veni Markovski. Той обеща да се свърже с тях. Не зная какво е станало.