Не знам, може би несъзнателно влязох в къщата на стареца с думите: "Честит празник". И май сгреших. "Какъв празник, бе! Едно време, по турско, дедото на дедо ти Цветан (дядо Андрей, баба ми е разказвала за него) е ходил на гурбет в Америка и като се е върнал е направил къща. А сега си продават къщите, за да бегат у Америка и да се не връщат. И у Америка бегат, не у Русия. Те това ни е свободата. ДА БЕГАМЕ. Мани ме мене, бегат младите и тук не остаа нищо. По турско чужди изедници са ни морили, а сега нашите си ни футат (ебават) майките. Тая е по-лоша робия. Мани, недей да ме сърдиш, яла да ти наточа едно шише бело вино." Старецът има две деца, четири внука и не знам колко правнуци. И живее с кучето. В едно село, което турците не са затрили, но "нашите изедници" ще го направят.