Как една партия със 120-годишна история, 1 млн. избиратели, стотици първични организации и с европейски социалистически лидер се докара до това състояние, е исторически ребус. Изследователите ще кажат след десетилетия. Вероятно ще се забавляват, тъй като си е смешно - БСП единствена през прехода функционираше като колективен политически субект, тя бе камък, който конюнктурата не завлече. За 24 години роди и погреба ред политически проекти. И точно тя изпадна в такава зависимост. Фактите са налице - след 1997 г. (цикъл на "организационно и идейно модернизиране") управленското й настояще е плътски обвързано с ДПС - два пъти в изпълнителната власт, два пъти избиран президент. ДПС подкрепи и още един кандидат за държавен глава (Калфин). БСП не просто разчита на този съюз. Тя е наясно, че без него е загубена. Ние не знаем има ли харем ДПС, но жена има - БСП.