Аз съм роден за стачкоизменник. Не искам да стачкувам за цените на горивата. Не че не мога да се изтъпанча пред някоя камера с развят трикольор над колата. Аз наполовина да съм се подал от прозореца, а знамето ми да се вее, вей… Господи, каква Вела Пеева може да излезе от мен. „Горе на Балкана червено знаме, червено знаме, партизанското, хей. А под него лежи Вела Пеева, Вела Пеева, партизанката, хей”… Какви рими, какво чудо. „Хей” се римува с „хей”. Това и Орлин Орлинов не може го измисли. Той стигна в римуването си до Джойс, като му натресе мъжката рима „Боже мойС”… Ама си личи кой ги е възпитавал тези стачници. Заради това съм стачкоизменник. Щото съм на мнение, че поетите, които са написали ония нещица по-горе в текста, е трябвало да стачкуват, вместо да пишат. И ако те бяха стачкували, ние нямаше сега да се показваме наполовина от отворените прозорци на колите с развят над главите ни флаг и да се изживяваме като Вели Пееви. Много Вели Пееви. Представете си същата...