За 140 години тъй и не се научихме как да благодарим на братушките за извоюваната ни държава. Всяка година 3 март е повод всеки да е „сведущ" по въпроса за ролята на Русия в нашето Освобождение /КРОСС/ Мненията са от осанна до анатема. Всяка година се повдига въпросът за ония пари, измервани в тонове злато, които сме платили на Руската империя, за да изгради наново държавата ни. Но тази година имаше и нова червена нишка, прокарана от евро-атлантическите ни партньори, която успя да обиди единствения ни скъп гост за празничния юбилей - патриарха на Москва и цяла Русия Негово Светейшество Кирил Московски. Патриархът си тръгна огорчен от нашия общ с руския народ празник и не спести нищо от това на от официална София. Дори президентът Радев го отнесе заради упоритото споменаване на приноса на Полша, Финландия, Румъния и Украйна в нашето Освобождение. Баш на празника и в Министерския съвет, и в Президентството, и по всички телевизори, упорито се изпълняваше една и съща мокра поръчка - всички като навити пружини говореха безспир за „приноса" на Полша, Украйна, Румъния и чак далечна Финландия, наравно с кървавата саможертва на руския народ за нашето Освобождение. И Румен Радев само веднъж в словото си отсрами властта, като спомена за император Алексей Втори, който обявява война на Османската империя. И това отношение доведе до уж малък, но фактически конфликт, с потенциал да накърни и без това разстроените ни отношения с Русия