Докато утвърдени куратори, критици и художници в Бразилия отдавна се съпротивляват на изкуството или историята на изкуството, малка, но все по-влиятелна група започва да изгражда мост за този разговор. Учените изследват отново най-влиятелните движения на Бразилия от нова перспектива, а художниците създават работа, която се сблъсква с расовата сложност на страната и начините, по които се проявяват в света на изкуството.

Благодарение на тези творци и учени, темите, които отдавна са били табу, се разглеждат публично. Дори и най-изявената изложба на бразилско изкуство  „Тарсила да Амарал: изобретяване на модерното изкуство в Бразилия“ в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, съзнателно (и очевидно) избягва предмета на състезанието в творчеството на художника. Това е датирана позиция на музея, като се има предвид факта, че най-известната серия от картини на Тарсила се занимава пряко със състезанието – независимо дали е възнамерявала или не.

Тарсила е тясно свързана със създаването на бразилското изкуство, известно като културен „канибализъм“ или „антропофагия“: тогавашната радикална идея, че истинско бразилско изкуство ще се появи чрез поглъщане на всички различни култури, които се смесват вътре в страната, а не просто копиране на европейски стилове.

Но повечето работи в движението досега са избягвали сложната си връзка с расата.  „Расисткото напрежение съществува в Бразилия, но начинът, по който се занимава културата, начинът, по който обществото се занимава с него, е напълно различни от начина, по който американците се справят с него. Ето защо много внимавам да не рационализирам четенето на Тарсила, защото това би било несправедливо“. Това споделя съорганизаторът на изложбата „МоМА“ Луис Перез- Орама, пред Artnetnews.
Прочетете пълната статия на: Sofiapress.com