Името ѝ е известно отдавна  от страниците на литературния печат, от радиото и от други медии. Публикациите й нерядко предизвикват възражения и спорове, но никога не оставят читателя равнодушен.

Упрекват я, че много пише. Да, пише, защото за сравнително недългия си живот досега много е наблюдавала, събрала и натрупала, та има какво да каже и да разкаже.

Пишела в различни родове и жанрове – поезия и проза, стихове, поеми, сонети, афоризми, приказки, фентъзи, документални разкази, романи за деца и възрастни, та и криминалета. Но кой е разпоредил и узаконил да се твори само в един жанр?  Нали талантът  търси различни форми и средства, в които да се прояви и реализира, а Павлина Павлова, сама по себе си, е едно явление в съвременната българска литература.

За нея са писали –  Благовеста Касабова /очевидно най-добрата й познавачка досега/,

Александър Геров, Иван Попиванов, Евтим Евтимов,  Георги Георгиев, Анжела Димчева, Банко П. Банков, Иван Есенски и други.
Прочетете цялата статия на: Sofiapress.com