/КРОСС/ В неочаквано разгорялите се спорове за това кой е участвал в освобождаването на България от турско робство по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. се прояви отново различното отношение на участниците на тази дискусия към историята и съвременността. Негово светейшество патриархът на Москва и цяла Русия Кирил призова да възприемаме историята в цялата ѝ пълнота и истина, но да не прехвърляме в историческата реалност днешните политически страсти. И все пак, както се оказа, за мнозина днешни български политици, следващи "най-пресните" постмодернистски идеологически рецепти (концепцията за "историческата толерантност", "множествеността на истините", "историческия релативизъм" и др.), историята е само начин за трансформация на съвремието в определени политически схеми. На пръв поглед в речта на президента на България Румен Радев всичко беше казано правилно: той призова да пазим паметта за воините от многото народи, паднали на полята на тези отдавнашни сражения: руснаците, румънците, финландците, украинците, белорусите, поляците, литовците, сърбите и черногорците. "Историческата толерантност" е спазена и принципът за "множествеността на истините" не е нарушен. Само дето истината се губи... Тук е необходима определена историческа справка