- А ти знаеш ли – започвам аз и свойски слагам ръка на рамото на моя приятел, – знаеш ли, че в битката при Левунион... през през през... ако ти кажа, ще те излъжа... през 1092 да речем, та край Левунион, който сега се казва Енос.. .и който е точно на устието на Марица, от турската страна... та така де – там византийската армия е унищожила, напълно е унищожила и е премахнала от лицето на земята целия народ на печенегите. Ебаси! Целия народ на печенегите, Витя! И остатъците от тоя народ знаеш ли какво...? Хм, остатъците са ги вдигнали и лека полека са ги докарали тука. По "Цариградското шосе" – парцаливите печенеги, клани-недоклани: жени, старци, деца и всякаква печенежка паплач - и са ги докарали чак тука. И къде, къде – заселили ги в Софийско - покрай "Цариградското шосе". Е-е-е тука! И аз посочвам с широк и весел жест навсякъде около себе си. А доверчивият чичо Витя се оглежда все едно очаква да види злите и косо дръпнати очи на недоклани печенеги, докарани право от Левунион....