/КРОСС/ В неделя преминахме към лятното часово време. Промяна с час напред се отразява на организма ни около седмица. Все по-често тази смяна се оспорва.Вместо да бъде отменена, беше разпоредено Европейската комисия да направи цялостна оценка на необходимостта от това, като се вземат предвид всички фактори, които влияят. Още през далечната 1784 г. Бенджамин Франклин пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" и предлага на парижани да стават и съответно да си лягат по-рано, измествайки стрелката. Повече от 100 години по-късно обаче идеята става факт, а европейската държава, която първа го прилага е не Франция, а Германия през 1916 г.У нас лятното часово време е въведено през 1979 г. Доводи за това тогава не липсват. В България проучване е показало, че лятното часово време пести енергията, която АЕЦ „Козлодуй" произвежда за 12 часа при пълна мощност. Разделено на всеки от нас се оказва, че това са 54 стотинки на човек за една година. От друга страна смяната в стрелките осигурява на хората повече светлина, а това се смята, че е способно да повиши активността им. Застъпниците на лятното часово време твърдят, че всички здравословни и психически разстройства, които се твърди, че са причинени от промяната в часовниците, са по-скоро в следствие на самовнушение. Противниците в намесата на естествения ход на часовниците сякаш преобладават