От архива
Обществото ни е енергоемко
Преди години влизах в един британски форум. Веднъж получих анонимно електронно писмо. Беше пълно с обиди и се въртеше около това, че съм българин и изпражнение. По всичко личеше, че е писано от англичанин от същия форум. Авторът се беше постарал да не се разбере кой е. Имейлът беше изпратен през сайт, който не позволява ай пи адресите да бъдат проследени. Би било достатъчно, ако просто бе регистрирал нова поща с непознато име. Беше го направил така, сякаш мигновено щеше да се задейства бригада хакери и следователи, които да го издирват по петте континента. След като му отговорих със също така обидно писмо, без да се крия кой съм, се замислих по случая. Първото ми заключение беше, че това е страхливец и параноик. После, че идва от страна, където всяка дреболия има последствия. В България се ругаем под път и над път. Нито аз, нито държавната машина щеше да си направи труда да търси автора. Но той не го знаеше. Обикновено си мислим, че доброто държание е въпрос на мека душевност....
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗