Когато преди години в с. Широка лъка, Смолянско, попитах Боян Саръев защо са му тези седем бодигардове и Христос колко е имал, той ми отвърна, че синът Божи е имал дванадесет бодигардове. После се изсмя, победоносно отпивайки поредна глътка от чашата с гроздова пред себе си. Дори деистът в мен – вярвам в съществуването на Бог, но без конкретно име – се възмути от пълния цинизъм в отговора на боготворения „свещеник”. Разбира се, че отговорът му бе цинизъм. Както и показното шарене из Родопите с бодигардове. Да не говорим, че медийните работници са повече при поредното му „кръщене” от помаците, дошли да приемат от Саръев „християнството”. Всъщност дали християнството приемат от него, или това е форма на мимикрия? Огромна част от тях минават през църквата, но се именуват по канона на исляма, което навежда на мисълта, че тука не става реч за християнизиране, а за друг процес, който трябва да се погледне от друг ъгъл. Ислямският канон на именуването изключва и най-малката...