Като малки, в опитите си да пазим детските си тайни, комуникирахме на модерните тогава „пилешки” и „конски”. Сложността на тези екзотични езици се криеше пред всяка сричка на думата да се слага „пи” или”кр” в зависимост дали се идентифицираш с кокошките или конете. Когато пораснахме, тези детски полиглотски заложби ни изглеждаха вече малко смешни, макар и обвързани с носталгия. Оказа се обаче, че някои хора от обществения живот продължават да говорят добър конски и пилешки, при това с идеално произношение. Дори са решили да направят кампанията си, като ползват „пи” и „кр” в посланията си към електората. Може би понякога говоренето на политиците е толкова алогично и абсурдно, че звучи даже не на пилешки и конски, а на зебрешки, та дори и на жирафски. После се плесваме по челото и си казваме: „Бе това било български, тоя защо не се научи да приказва като хората и да не срами красивата ни родна реч!”. Братя Юзеирови, с техните опити да станат част от изборната надпревара, решиха...