Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград, където е подписан на 5 април 1886 г.) е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз. Споразумението урежда управлението на Източна Румелия съгласно член 17 на Берлинския договор, та